Християнското милосърдие






И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.“
Матей 14:14 







 
Колко е важно милосърдието в нашия живот? Само подправка в нашите действия ли трябва да бъде или движеща сила? Днес ще си отговорим на този въпрос и се надявам с Божията помощ всички да бъдем предизвикани към милосърдни дела!
Днешната история започва с думите „И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място“ (ст. 13). Какво чу Исус? Какво го накара веднага да подкара ладията към другия бряг? Той научи за жестоката смърт на своя братовчед – Йоан Кръстителя. Исус вероятно имаше нужда от време насаме, в уединение, за да изстрада и да преодолее мъката от голямата загуба. Учениците му също имаха нужда от почивка след като бяха изпълнили мисионерската заповед на Господ да проповядват небесното царство на галилейските евреи. Те имаха какво да разказват и вероятно това беше времето за една добра почивка, ваканция, ритрийт, тийм билдинг. Затова Исус намери едно уединено място близо до Витсаида. Но по пътя за там хората бързо ги разпознаха и от всички околни градове се стекоха при тях. И как реагира Исус на това? Харесва ми как евангелист Лука описва този момент: „А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление“ (Лука 9:11). Дали в такъв момент ние бихме приели с готовност някой, за да се занимаваме с неговите проблеми? Дали просто не бихме го отпратили с думи като: „Виж, точно сега съм в отпуск и не се чувствам много добре. Току що загубих много близък човек“ или „Просто искам да си почивам. Хайде да ми се обадиш след две седмици.“ Ние, вероятно да, но не и Исус! Той с готовност прие хората, които идваха при Него с мъката, болестите и страданията си. В този момент, когато вероятно Исус и учениците Му се нуждаеха най-много от почивка и спокойствие, те бяха „обградени и пленени“ от това голямо множество мъже, жени и деца, вероятно повече от десет хиляди души. Исус започна да служи на тези хора, да ги поучава много неща и да изцелява болестите им в продължение на много часове, до „като се свечери“ (ст. 15).
Какво накара Исус да приеме с готовност страдащите и да им служи толкова усърдно? Той се смили над тях! Неговото милосърдие и любов бяха двигателят на действията Му. И на гръцки и на български, „смилявам се“ е глагол, т.е действие. И днес, когато говорим за милосърдие, обикновено асоциацията, която имаме е за него е „да правим нещо добро за някого“. Милосърдието е чувство, но и проява на състрадание. То е готовност да помогнеш на хора в нужда или да опростиш наказанието на някой, който го заслужава. Милосърдните дела в живота на Исус не са нещо, което се появява отвреме навреме за разнообразие. Всичките дела на Господа са милосърдни, движени от състрадание и чиста любов. Векове преди въплъщението на Божия Син псалмистът възкликва: „ГОСПОДИ, милостта Ти е до небесата, верността Ти — до облаците“ (36:5); „Бог е моята висока кула, моят Бог на милостта.“ (59:17); „Благодарете Му и благославяйте Името Му, защото ГОСПОД е благ, милостта Му е вечна“ (100:4-5). А когато Самият Бог в плът ходеше сред Своя народ, Той се смили над тях, „защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир“ (Мт. 9:36), и им изпрати Своите ученици да им възвестят Божието царство, което е наближило. Веднъж край Исус, нашия велик Бог и Спасител, минава процесия, която носи мъртвец. В ковчега лежи младеж, син на вдовица. Исус вижда мъката на вдовицата, чийто единствен син е починал и са на път да го погребат. Когато Той „я видя, я съжали (гр. „се смили над нея“) и ѝ каза: Не плачи“ (Лк. 7:13), след което възкресява сина ѝ и ѝ го връща жив и здрав. Бог не е безчувствен. Той изпитва състрадание, когато ние страдаме. И се намесва в милостта Си, за да ни помогне.
Не е случаен и фактът, че в две от най-въздействащите притчи на нашия Господ именно милосърдието е това, което подтиква героите към действие. Добрият самарянин, когато той вижда наранения от разбойниците човек, „го съжали (гр. „се смили над него“), приближи се и превърза раните му... После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.“ (Лк. 10:33-34). Така добрият самарянин се превърна в пример за изпълнение на Великата заповед на Господа – заповедта на любовта. Отново милосърдието подтиква към действие този, иначе презрян от евреите, добър човек. Във всеизвестната притча за блудния син, когато той се завръща с покаяние у дома, „когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше“ (Лк. 15:20).
Две седмици преди Своята трета, предпоследна за Него Пасха, Господ разчупи и даде хляб на тези хора. Това беше картина на това, което предстоеше да се случи на Неговата следваща, последна Пасха, на която Той щеше да стане пасхалния небесен Хляб разчупен за всички нас. Христос извървя земния Си път с мисълта за най-важната мисия, която Му предстоеше – изкупителната Му смърт на кръст. Той не ограничи Своята добрина просто с това да изцели болните, да освободи обсебените и да нахрани гладните. Той трябваше да направи нещо повече. „А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби“ (Йн. 13:1). Понеже ни обича, Исус искаше да ни изцели от една по-страшна болест, която е първопричината на всичките ни страдания и неволи, а именно греха, който ни отделя от Бога. Господ искаше да ни освободи от едно по-страшно обсебване от това, което нечист дух може да направи, а именно да сме обсебени от себе си; да сме изпълнени с гордост; да се заблуждаваме, че сме добри, мъдри и сами можем да решаваме кое е най-добро за нас. Исус искаше да ни нахрани с един по-траен хляб, а не с този, който храни тялото и засища временно глада. Исус е живият Хляб, който слиза от небето и засища душата, и който ѝ носи вечен живот.
Ние, за съжаление, сме много по-склонни да търсим временните неща. „Ние не искаме много, - както се изразяват много съвременни хора, - само да живеем нормално, да имаме работа, да не мислим за храна, да си плащаме сметките, да сме живи и здрави!“ В повечето случаи тези думи изразяват идеала за живот на съвременния „нормален“ българин. С други думи, нормалният живот е да живеем като езичници т.е. нормални безбожници. Да си нормален за тях е да си добър човек, според както те разбират това, и да живееш нормален живот, без да се интересуваш много от Бога. Най-големият грях на някои съвременни българи е тяхното безразличие към Исус. Макар, че църкви има навсякъде и съществуват хиляди начини за християнска просвета, като цяло българинът си остава обсебен от грижи за здравето, прехраната и децата. За духовното – ако остане време. А за да се погрижи за душата си време никога не остава! Какво ли биха си помислили днес за някой, който обикаля по цял ден насам-натам, и единствено се моли за болните и проповядва за Божието царство? Сигурно биха го нарекли безделник и фанатик. Ами ако това е Исус? Той правеше същото. Но Той не работеше за земния хляб. Хлябът, който имаше Исус, за който учениците на Исус не знаеха, беше вършенето на Божията воля. А волята на Отец, която Исус изпълни, е, че даде Себе Си, даде плътта Си за живота на света. Волята на Отец и за нас, днес, е нищо по-малко от това, да отдадем себе си, подобно на Христос, в служение на ближния. Това остава и днес условието да влезем в Божието царство: не просто да вярваме в Исус като Господ, но и да вършим Божията воля (Мат. 7:21). 
       Господ във всяко отношение си остава съвършения пример за нас за милосърдна любов. Основното, което Той правеше е, че проповядваше Божието царство. Другото, което правеше, беше да демонстрира Божието царство – Той изцеляваше болните, гонеше демоните и хранеше гладните. Нашата цел днес е нищо по-малко от това да водим хората към Исус, който прави същите добри неща днес за тези, които се каят и вярват в Него. След всички добрини, които Исус извърши, последното и най-велико дело, което той направи за нас беше, че се пожертва за греховете ни на кръста. Той беше наказан за нашите грехове и плати цената за нашите престъпления. Той изцяло даде Себе Си за нас. Нека да последваме Неговия пример днес! Да предадем себе си напълно на Исус, за да се жертваме за другите и да проявяваме Христовата милосърдна любов към всички – и към добрите и към злите! И можем да сме уверени, че както Исус възкръсна от мъртвите и живее вечно, така и ние, които „сме възлюбили Неговото славно явление“ и следваме примера на Господ за милосърдно служение, ще бъдем възкресени за живот в царството Му, което не ще има край! Ела, Господи!