Библейският път за спасение





Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вяра в истината“  
                                     2 Солунци 2:13б








Една от най-неприетите от хората истини на Божието слово е тази, че сме грешни и отделени от Бога. В нежеланието си да приемат това, много хора твърдят, че са добри, и че всеки от нас има Бога в себе си по рождение, но просто трябва да Го открие по свой начин. От друга страна, една от най-утешителните истини на християнската вяра е, че Святият Бог, Който е съвършен и добър, желае да възстанови човека към първоначалната праведност и святост, която сме изгубили още при непокорството на нашите прародители Адам и Ева. Бог е справедлив и никога няма да приеме в Своето царство непокаял се грешник, а и грешникът не може да устои пред святия Бог. Но Бог е милостив и желае спасението на грешника: „Имам ли Аз благоволение в смъртта на безбожния? - заявява Господ Бог. - Не ли по-скоро в това, да се обърне от пътя си и да живее?“ (Езек. 18:23) Затова в милостта Си Той изпрати Своя Син – Исус Христос, да ни спаси от греховете ни принасяйки Себе Си в жертва за нас. Господ Исус дойде не за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него (Йн. 3:17). Тази мисъл преминава през цялата библия, и особено през Новия Завет. Пророците и апостолите единодушно заявяват: Бог е нашият Спасител. Той е спасител на грешните, на изгубените, на болните. Той спасява тези, които признават, че не са добри хора, оставят греховете си и вярват в Исус Христос. Във второто си послание към солунските християни ап. Павел повтаря ясно същата тази истина. Днес ще размишляваме именно над това кого Бог е избрал за спасение и как той спасява избраните от Него.
Днес все още могат да се срещнат вярващи хора, които са на мнение, че Бог избира някои за спасение, а други за погубление, и че този суверенен Божи избор зависи и лежи изцяло във волята на Бога т.е. няма нищо общо с нашата воля и избор. На пръв поглед можем да си въобразим, че ап. Павел казва точно това. Особено когато имаме предвид и боговдъхновените му думи в посланието към римските християни: „И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява“ (Римл. 9:18). Този начин на мислене прилича много на фатализма на много безбожници, които, сякаш за да оправдаят себе си и да избягат от лична отговорност, казват: Така ми било писано! Това вездесъщо изречение се използва като върховния аргумент срещу търсенето на отговор за житейските несправедливости и неудачи. Още по-лошото в него е, че представя по съвсем неправилен начин характера на Бога – като някой, който решава без нас и против нас да ни постигат всякакви лоши обстоятелства, и ни отнема всякаква възможност да променим черната си участ. Божието слово съвсем обективно ни описва Бога като милостив Баща, който тъгува за Своите изгубени деца; като добър Пастир, който търси, Своите изгубени овце; като загрижен Лекар, който желае да излекува от смъртоносната болест на греха човешката природа; като жертвено Агне, което от любов към нас принася Себе Си в жертва за греховете ни.
Бог отначало ви е избрал за спасение! Апостолът казва тези думи на солунците, които в своето мнозинство са езичници, обърнали се от идолите към живия Бог. Когато в Свещеното Писание се използва думата отначало или нейни синоними, обикновено се има предвид самото начало на историята (напр. сътворението на всичко Бит. 1:1; грехопадението – Йн. 8:44; сътворението на мъжа и жената – Марк 10:6). Ако разгледаме по този начин думите на апостола, тогава става ясно, че Бог е избрал езичниците да бъдат спасени още при сътворението на първите хора, т.е. още преди такава група хора да съществува. В посланието към ефеските християни ап. Павел отива още по-назад в хронологията на спасението и казва, че Бог Отец ни е избрал в Христос преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов“ (Еф. 1:4). От тези думи става ясно, че Бог е избрал всеки от нас, християните, за спасение от вечността, още преди да съществува видим и невидим свят. По-важният въпрос, обаче е: Как ни е избрал Той? Какви критерии е използвал, за да определи кого да избере за спасение? И ако е избрал едни, а не други, това означава ли, че е несправедлив и пристрастен?
За да отговорим на тези въпроси е необходимо да припомня, че става въпрос за Божи избор на хора, на личности със свобода на избор и волево действие. Освен това не трябва да забравяме, че когато Бог ни е избрал, ние все още не сме съществували, но Творецът е знаел точно какви ще бъдем, пред какви избори ще бъдем изправени и какви решения ще вземем. Затова Той е можел и да ни избере за спасение. Несправедлив ли е Бог, като е избрал едни, а не други? Съвсем не. Мнозина са призвани, а малцина – избрани“ (Мт. 22:14), защото мнозина чуват благовестието, но малцина го приемат и се покоряват на Христос. Някои от призованите чуват и отговарят на призива на Бога за покаяние, вяра и свят живот, затова и биват избрани; други чуват, но го отхвърлят. Специалната категория „избрани“ са тези, които постоянстват в молитва към Бога денем и нощем (Лк. 18:7); вярват в Христос и са оправдани от Бога (Римл. 4:5; 8:33). Те са свети и възлюбени“ „призвани, избрани и верни“ (Кол. 3:12; Откр. 17:14). Избраните са добрите риби извадени от мрежата; мъдрите девици, които посрещат младоженеца; сватбарите, облечени в подходящо облекло; добрите и верни слуги, които умножават талантите, дадени им от техния господар и всички останали добри персонажи от притчите на Господ Исус.
Бог отначало ви е избрал за спасение! Бог не просто ни е избрал, но ни е избрал за спасение. Следващата част от този стих до голяма степен ни разкрива какво точно означава това. Никой християнин не трябва да забравя, че както Бог избира нас, така и ние избираме Бог. Спасението е избор! Избор, който Бог прави предвечно, и избор който ние правим във времето. Но какво включва този избор? От какво сме спасени и за какво сме спасени? Преди всичко Бог ни спасява от властта и последствията на греха в живота ни. Грехът наранява нас и хората около нас. Грехът разрушава мира и разбирателството, убива доверието, носи смърт, отчуждение и омраза. Грехът ни отделя от Бога и един от друг. Той е причината за самотата на човека. Избавлението от греха и последствията му идва само чрез Исус. Бог избра да пожертва Своя Син и Божият Син избра да се пожертва за нас. Проляната кръв на Исус на кръста е умилостивението пред Бога за греховете ни. Неговата жертва е откупът за нашите души и тела. Но с това можем да придобием грешна представа, че спасението е нещо, което Исус ни дава чрез Своята жертва; нещо, което чрез вяра можем да вземем и да притежаваме, нещо като билет за небето. Много хора са объркани по този въпрос. Затова говорят за спасението като за нещо статично, нещо вече придобито в пълнота и непроменимо. Спасението, обаче, не е притежание на нещо. Спасението е Някой. Някой, Който живее вечно и Който победи смъртта. Въплътеният Бог, Исус Христос, е нашето спасение. Това е посланието на старозаветните пророци и на новозаветните апостоли. Спасението е възстановеното взаимоотношение и единство с живия Бог, с Бога, Който е Възкресение и Живот. Спасението не е знание на доктрини, а динамично, лично взаимоотношение със Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Ние сме спасени от греха, за да принадлежим на Бога и за да бъдем във всичко като Христос. Господочисти за Себе Си народ за Свое притежание, ревностен за добри дела“ (Тит 2:14).
Но как в действителност Бог осъществява това ново взаимоотношение с нас? „Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вяра в истинатаВ тези думи се крие истинската сила на християнството, а в отричането им – най-бързия път към вечна гибел! Вярата в истината винаги води към святост на живота и сърцето. Действието на Светия Дух, Който е Духът на истината, в сърцето на човека ражда вяра, а истинската вяра в Христос – до святост.
За днешното време Господ Исус Христос пророкува, че ще е време на голямо отстъпление от вярата. Той ни предупреди преди близо 2000 години да внимаваме да не ни подмами някой, защото мнозина ще дойдат в Негово Име и ще казват: Аз съм Христос и времето наближи (Лк. 21:8). Днес е това време. Много култове и лъжеучители днес, особено представителите на т.нар. „Движение на Вярата“ с нейните най-известни проповедници Кенет Хегин, Кенет Коупланд, Бени Хин, проповядват, че ние сме малки богове, че ние буквално сме Христос, въплътения Бог, че сами по себе си ние имаме силата да творим съдбата си, че света се управлява не от Всемогъщия Бог, а от поставените от Него духовни закони, които всеки може да експлоатира за своя полза, ако знае правилните формули. Характерно за тези култове е и силната вяра, че Господ Исус ще дойде отново още в нашето поколение. Петър Дънов, основоположникът на друг култ – Бялото братство, по същия начин проповядва, че всеки от нас е Исус и Христос, т.е. спасител сам за себе си. Важно е да отбележим, че когато основата на една вяра е неправилна и плодът ѝ не е добър. Понеже култовете полагат друга основа, а не Господ Исус Христос и плодът им не е святост, а нечистота.
Истинската вяра е характерна с това, че обича истината, т.е Самия Христос и Неговото слово. Всяка вяра, която отхвърля и подменя истината, разкрита ни от Бога чрез Исус, истината съхранена в Църквата през всички векове и записана в страниците на Свещеното Писание – библията, следва да бъде отхвърлена като нехристиянска и демонична по своя характер. Истинската вяра е тази вяра, която ни води към святост, понеже Самият Божи Дух свидетелства за истината и ни освещава. Той ни дава вяра в благовестието, помага ни да се покаем, да отхвърлим своя грях и непокорство на Бога, да се доверим на Исус за спасението си и да живеем чист и богоугоден живот. Точно това неправилната вяра не може да направи, понеже в нея няма Дух, няма и живот, няма и истина, а Христовото слово е истина, дух и живот.
Бог вече е избрал за спасение тези, които избират да следват Христос. Той призовава всички хора да се покаят от греховете си, да повярват в Исус Христос, Който пожертва Себе Си за греховете ни и възкръсна, за да ни оправдае пред Бога. Всички, които се покаят и повярват в Исус, Бог оправдава и им дава правото да се нарекат Негови деца. Това е началото на един нов живот с Бога, в който вярващите са ученици и последователи на Господ Исус, в който Божият Дух им съдейства, за да имат за плод на живота си святост, а за край – вечен живот. Ще се довериш ли на Божия Син - Исус Христос? Ще Му се покориш ли като на Господ? Ще Го последваш ли днес?